Please wait while JT SlideShow is loading images...
Начало Статии Безстружково формоване на пластова дървесина

Четвъртък, 26 Април 2007 15:56

Безстружково формоване на пластова дървесина

От  Albena
Оценете статията
(1 Оценка)

Безстружково формоване на пластова дървесинаБезстружково формоване на пластова дървесина

Различават се два основни метода:

1) формообразуващо слепване;

2) виене на плоско-слепена пластова дървесина.

При първия метод според изграждането на формованото тяло и произ­водствената техника се различават:

– лепене и формоване на вътрешни форми

а) с цели фурнирни листове;

б) с фурнирни ивици по метода на навиване (леки съдове, шперплатни тръби);

– лепене с помощта на калъп

а) с равномерна дебелина на пластовете;

б) с неравномерна дебелина на фурнирния пакет и частични удебелявания;

– лепене с помощта на сгъстен въздух или хидравлично налягане

а) чрез слепване и пресуване във форми при повишено налягане или във вакуум;

б) формоване с хидравлично налягане в автоклави.

 

 

Методите за формоване на пластова дървесина имат голямо икономическо значение, понеже могат да се произвеждат безстружково формовани предмети подобно на виенето. Формованата пластова дървесина има освен това извънредно висока якост при значително по-малко сечение в сравнение със същите или подобни предмети от масивна дървесина. В сравнение с витата масивна дървесина могат да се получават значително по-малки радиуси на огъване. Освен това са възможни сферични формования. Всички формовани тела, произведени чрез формообразуващо слепване, притежават висока формоустойчивост. Вътрешните пластове на формована пластова дървесина могат да бъдат от нискокачествени фурнири.

Като недостатък действат следните фактори: голям разход на лепило, технически сложни средства за производство и използване на специални методи, смущаващи лепилни фуги във видимите части на мебелите, силно износване на режещите инструменти при фината машинна обработка поради многобройните втвърдени лепилни пластове.

За формообразуващо слепване най-подходящи са следните дървесни ви­дове: бук, ясен, дъб, бряст, окуме, явор. При иглолистните дървесни видове, както при виенето, отрицателно действа слабата устойчивост на промяна на формата поради силната разлика в якостта на ранната и есенната дървесина. Ламелите или фурнирите за формообразуващо слепване трябва да имат минимални отклонения в дебелините, тъй като в противен случай при фор­моване в обхвата на ниското налягане се получават дефекти при слепването. Влажността трябва да бъде в границите от 8 до 12%. Най-подходящото влагосъдържание зависи от използваното лепило, дървесния вид, дебелината на ламелите, степента на формоване и условията на пресуване (налягане, температура).

Дебелините на фурнирите трябва да бъдат под 3,2 mm. Възможните и допустимите радиуси на огъване са функция от дебелината на фурнира. Следват основни указания за най-малките допустими радиуси на огъване за развиван буков фурнир с влажност 7 – 12%.

Дебелина на фурнира,  mm

Минимален радиус на огъване, mm

Отношение на минималния радиус на огъване към дебелината на фурнира

1

2

3

0,2

4

20

0,3

6

20

0,4

8

20

0,5

10

20

0,7

20

29

1,0

30

30

1,2

40

33

1,8

55

34

1,6

65

34

2,2

80

36

3,2

112

35

 

Отношението на минималния радиус и дебелината изразява ъгъла между направлението на дървесните влакна и оста на кривината. Посочените стой­ности важат за фурнирни пластове, които са подложени на минимален ра­диус на огъване.

“Отворената” страна на развиваните или рязаните фурнири трябва да бъде обърната към вдлъбнатата страна на детайла, тъй като иначе отно­шението между минималния радиус и дебелината на фурнира е до 50% по-голямо.

Като индустриален метод формоването с пресуване има най-голямо значение. Формованите детайли се използват предимно в производството на седални мебели, корпуси за тапицирани мебели, радиокутии, шевни ма­шини, технически мебели, транспортни средства и др.

Налягане при пресуване до 70 kp/cm2 се постига по пневматичен или хидравличен начин и е в зависимост от формата и частично от степента на спресуване. Най-големият недостатък е еднопосочното налягане на пресата. Поради това радиалното налягане не е равномерно – то намалява с растящия ъгъл α, където α е симетричният спрямо посоката на налягане централен ъгъл.

Горната граница на централния ъгъл е около 120°.

Колкото по-голям ъгъл има калъпът, на толкова повече сегменти се разделя въшната му част, за да не се превиши граничният ъгъл от 120° (напр, при царги за кръгли маси). Необходимото за всеки сегмент пресово налягане се определя от отношението,  понеже трябва да се осигури необходимото пресово налягане на най-външната точка на формата

 

 

Най-ефективният брой на сегментите, когато се отнася за пълен кръг, е z = 6, тъй като с нарастване на броя им рязко се покачва стойността на съоръжението.

При C външната страна на формованото тяло се обхваща от стоманена лента, която се опъва от сгъстен въздух. Това се прилага в модерната индустриална техника. Лентите от корабно платно или брезент не се прилагат вече, тъй като стоманените ленти могат да се изпол­зват същевременно като нагреватели при електросъпротивително нагряване. При след­ващото изчисление на силата се предполага, че няма никакво преместване, а следователно и триене на лентата.

 

Изчисляването на необходимата сила за опън на лентата достъпно само за ВИП потребители.

Тя не зависи от централния ъгъл, така че пресовото налягане остава еднакво на всички места.

Огъването на плоско-пресувана пластова дървесина се прилага много при рундове на корпуси и кутии със заоблени кантове. В този случай плоско-пресуваните плочи се нарязват достатъчно дълбоко от обратната страна с помощта на пакет циркуляри, за да се отнеме материалът в зоната на свиване. Методът може да се използва и при радиус на огъване и честото счупване в рунда.

Последна редакция Четвъртък, 07 Юли 2011 19:08

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Споделяне и комункация