Please wait while JT SlideShow is loading images...
Начало Статии

Статии

Статии (92)

Макар че България е сравнително малка страна (110 912 км2), тя е с богато биологично разнообразие поради своя климат, геология, топография и хидрология. Разположена е между 41° и 44° северна ширина и 22° и 28° източна дължина. Проявяват се климатични влияния от Атлантика, Средиземноморието, континентална Европа, както и частично от Черно море, Северна Африка, Югозападна Азия, Арктика и Субарктика. Територията на страната е разположена в Палеотропическото биогеографско царство, в границите на четири биогеографски провинции – Балканска високопланинска, Континентална, Медитеранска склерофилна и Понтийска степна. В България са представени всички основни групи на европейските хебитати – крайбрежни и халофитни съобщества и ниски храстчета; гори; блата и торфища; скални масиви, сипеи и пясъци; селскостопански площи и изкуствени ландшафти. 


Многообразието от типове местообитания и биогеографски влияния е формирало флористично и фаунистично разнообразие , което нарежда България на едно от първите места в Европа. 
Основно това разнообразие от видове и хабитити се проявява в представителни и уникални съобщества за страната, като: 

Високопланинска безлесна зона на Рила, Пирин, Стара планина, Витоша, Родопите, Беласица и Славянка, включително най-високият връх на Балканския полуостров Мусала (2 925 м н.в.), комплексите от глациални езера и клекови съобщества в Рила и Пирин. 


Естесвените букови и иглолистни гори в планинските райони. От особено значение са автохтонните гори от ела, бял и черен бор, бяла и черна мура в Рила, Пирин и Родопите, първичните съобщества на бука в Стара планина и уникалните гори на източния бук в Странджа. 
Дъбовите горски масиви и гори в ниските планини, хълмистите райони и равнините, включително уникалните съобщества на реликтния странджански дъб, единствените находища на ендимичните проторобуроиден дъб в Рила и тракийски дъб в Източните Родопи. 
Карстовите райони в Родопите, Стара планина, Пирин и Славянка. Тези райони са забележителни с голям брой ендемични растения, грабливи птици и прилепи. Те са определени като основни формообразувателни огнища за съвременната българска флора. В тях се намира основната част от 5 000 български пещери с богатата и ендемичната пещерна фауна. 
Проломите и ждрелата в основните планински вериги, голяма част от които служат като убежищни местообитания или ниши на рядка флора и фауна, в това число Кресненско дефиле, Земенски пролом, Момина клисура, Тиградско и Буйновско ждрело и други. 
Медитеранските и субмедитеранските съобщества в долините на река Струма и Места, Източни Родопи, районите на Сакар и Странджа. 
Крайречната храсталачна и горска растителност покрай р.Дунав и вътрешните реки и устията на реките, вливащи се в Черно море, в т.ч. всички заливаеми дунавски острови с лонгозни гори от меки широколистни, които са особено важни гнездови и размножителни местообитания за птиците; черноморски лонгозни съобщества при реките Батова, Камчия, Ропотамо и Велека като места за почивка по миграционния път на птиците по западното Черноморие. 


Крайбрежните съобщества и местообитания по брега на Черно море, включително блата (Аркутино); бракични води при устията на Ропотамо, Камчия, Велека; пясъчни дюни при Несебър и Ропотамо; крайбрежни пясъци при Силистар и Иракли; крайбрежни отвесни скали по Северното черноморско крайбрежие и Източна Стара планина като дефицитни хабитати на редки растителни и животински видове. 
Тревните и храстовите съобщества на ендемични за България видове като айтоски гингер в Източна Стара планина, тракийски клин в Източните Родопи, царфердинандов миск в Източния Предбалкан, келеров кентрантус в Пирин, божествена иглика в Рила и др. 

Една от основните форми за опазване на това биологично и ландшафно разнообразие е теритотиалната защита. Съгласно закона за горите Комитетът по горите създава система от гори със специално предназначение, чиято цел е съхраняване и увеличение на недървопроизводителните функции на горските екосистеми. Тези територии, които достигат до 34% от общата площ на държавния горски фонд, са с режим на управление, отговарящ на категории от I до VIII от класификацията на защитените територии на IUCN.
За опазване на питейните водоизточници, регулиране на водния отток и максимално акумулиране на водните количества от горите се създават водоохранни гори и територии. 
За овладяване на ерозията, лавините, свлачищата, пороите, стабилизиране на бреговите ивици на големите реки, Черно море и дунавските острови и повишаване на горната граница на гората във високите планини е създадена система на защитните гори. 






Защитните и водоохранните гори на страната са 513 878 хектара. 


Мелиоративните гори и територии се създават за борба с ерозията и подобряване на микроусловията в селскостопанските земи (полезащитни пояси), съхранение на инженерните съоръжения и намаляване на отрицателното влияние от промишлените центрове, магистралите и железопътните линии. До момента са определени 36 040 ха мелиоративни гори. 
Около националните туристически и балнеоложки центрове, ваканционни селища и големите градове е създадена система от реакционни гори. Нейното предназначение е да създава оптимални условия за отдиха, туризма и лечението на гражданите. Тяхната площ е 237 903 хектара. 
Опазването на генетичния фонд на горскодървесните видове се осъществява чрез създаването на семенни бази, плантации, дендрариуми и ботанически градини, чиято площ сега е 44 622 хектара. 
Около архитектурно-строителните, историческите и археологическите паметници на културата са обособени охранителни зони с площ 3 199 хектара. Тези зони създават условия за опазване на паметниците и съхраняване на природната среда, в която те исторически са създадени и съществуват. 
Ловностопанските територии от 140 127 хектара са създадени на площи, в които се съхранява и увеличава генетичния фонд на дивеча и неговите популации.

Вторник, 04 Април 2006 12:16

Наименование на резерватите

От Albena

Силкосия-с. Кости
Парангалица-Благоевград
Баюви дупки - Джинджирица-Разлог
Бистришко бранище-Н.п. "Витоша"
Торфено бранище-Н.п. "Витоша"
Калиакра-Българево
Боатин-с. Черни Вит
Царичина-с. Рибарица
Тисата-Кресна
Дупката-с. Фотиново
Камчия-с. Н. Оряхово
Горна топчия -с. Коневец
Али ботуш-Гоце Делчев, Катунци
Джендема-Карлово
Узунбоджак-с. Кости
Сосковчето-Смолян
Скакавица-с. Сапарева баня
Беглика/-В. КоларовБатак
Еленова гора-с. Сахране
Купена-Пещера
Червената стена-с. Бачково
Мантарица-Ракитово
Горната кория-Берковица
Бяла крава-с. Костел
Кастраклий-с. Борино
Казаните-с. Мугла
Чупрене-с. Чупрене
Стенето-с. Черни осъм
Соколна-с. Скобелево, с. Асен
Пеещи скали-с. Стоките, с. Кръвеник
Букака-Шумен
Бели Лом-Цар Калоян, Ветово
Църната река-с. Сажденик
Вълчи дол-с. Бойник
Стара река-Карлово
Витаново-Малко Търново
Китка-о-в Китка
Врачански карст-Враца
Сев. Джендем-Априлци
Кутелка-Сливен
Орлицата-с. Медвен
Каменщица-с. Енина
Лешница-с. Ясеново
Ореляк-Гоце Делчев
Ибър-Костенец
Соколата-с. Игралище
Риломанастирска гора-Рила
Козя стена-с. Чифлик, Ловеч
Конгура-Петрич
Средока-Малко Търново
Тисовица-с. Българи
Централен Рилски резерват-Самоков
Ропотамо-Царево
ЮленБанско
Милка-о-в Белене
Патлейна-Велики Преслав
Дервиша-Велики Преслав
Чамджа-с. Христо Даново
Изгорялото гюне-Кричим
Габра-с. Църварица
Казъл Черпа-с. Женда
Ардачлъка-с. Боринци
Сребърна-с. Сребърна
Боровец-с. Равен
Чамлъка-Момчилград
Шабаница-с. Триград
Вълчи проход-с. Голица
Момчиловски дол-с. Момчиловци
Амзово-Смолян
Сини бряг-с. Изгрев
Момин град-с. Бяла река
Балабана-Елхово
Долна топчияЕлхово
Острица-Перник
Пясъчната лилия-Созопол
Конски дол-с. Сатовча
Вельов вир (Водните лилии)-Созопол
Тъмна гора-с. Ковачевица
Училищна гора-с. Боженица
Борака-с. Сърница
Върбов дол-с. Аспарухово
Киров дол-Долен чифлик
Калфата-с. Поляците
Савчов чаир-с. Кладни дял
Хайдушки чукар-с. Буйновци
Богдан-Копривщица
Балтата-с. Оброчище
Атанасовско езеро-Бургас
Персински блата-о-в Белене
Ибиша-с. Д. Цибър

<< Начало < Предишна 11 Следваща > Край >>
Страница 11 от 11
Споделяне и комункация