Please wait while JT SlideShow is loading images...
Начало Статии

Статии

Статии (92)

Сряда, 17 Август 2005 15:23

НЕДОСТАТЪЦИ НА ДЪРВЕСИНАТА

От Albena

Понятието недостатъци на дървесината има относително значение, понеже много отклонения от нормалната форма на стъблото или от строежа и цвета на дървесината повишават нейната стойност за определени области на употреба, докато за други области могат да ги понижат. Под недостатъци на дървесината се разбират тези неправилности в строежа, които намаляват стойността на дървесината за някои области на употреба. Най-важните недостатъци на дървесината по дължината и в напречното сечение на стъблото се получават от климатичните фактори или следствие повредите, предизвикани от човека, животните и растенията. В рамките на тази част не е възможно да се опишат многобройните недостатъци на дървесината и причините за появяването им. Поради това се дава само най-важното относно влиянието им върху употребата на дървесината. По-големи подробности са дадени в действащите стандарти и специалната литература "Werkstoff Holz" [7], "Holzfehlег in Wort und Bild" [5] и "Rohholz" [32].

Дървесината реагира по различен начин на влиянието на външните условия. Външните влияния са главната причина за различния строеж на дървесината (годишни пръстени, обем на порите, отлагания в дървесината, растежни недостатъци и т. н.), който не е еднакъв в отделните части на едно и също дърво и в различните дървета от един и същи дървесен вид. Строежът на дървесината оказва влияние върху техническите и физичните свойства на дървесината. За да може да се обхванат всички свойства и да се прецени възможността за употреба на дървесината за определени цели, трябва да се познават, от една страна, плътността, еластичността, якостта, твърдостта и съпротивлението спрямо изтриване, а от друга - отнасянето на дървесината спрямо течностите, топлината, звука, електричеството и триенето. Досега се е разчитало предимно на опита, но вече в повечето случаи се използуват данни, получени от проведени научни изследвания.

Четвъртък, 01 Септември 2005 15:11

НАРАСТВАНЕ НА ДЪРВЕСИНАТА

От Albena

През годината в дърветата се извършва определен прираст по дължина и диаметър. Изходният пункт с тъканта, запазила способността си да се дели, наречена образуваща тъкан (меристема). Тя е съставена от тънкостенни клетки, богати на протоплазма. Тя се намира във върха на леторастите на надземните части и на коренчетата, а също така и в тесния пръстен на нарастване, намиращ се между дървесината и ликото и съставен от няколко реда клетки. Образуващата тъкан, която се съдържа във върха на леторастите и на корените (във вегетационния конус, съответно вегетационния връх), се нарича първична меристема, а тази, която се съдържа в нарастващия пръстен около дървесината - камбий. Определени хормони, произведени от растението при обмяната на веществата, управляват дейността на меристемата. В незначителна концентрация тези хормони на нарастването задържат или ускоряват жизнените процеси. В климатичните условия на Средна Европа периодът на делене е от месец април до септември. При повечето дървесни видове той започва още с появяването на листата, при което образуването на първите клетки на дървесината и ликото трябва да се извърши за сметка на резервните вещества на дървото, отложени в запасните тъкани по време на вегетационния период. Фиг. 1/16- Схематично представяне на развитието на един млад надземен летораст а-а - първична тъкан на вегетационния конус: b-b - начало на образуването на епидермисовия майчин слой в кората (дерматоген) D и на верижката от клетки, която образува прокамбия Рh около сърцевината М; с-с - най-вътрешен слой на кората (ендодермис) Е, разграничаващ централната част, в която прокамбият обкръжава сърцевината във вид на затворен пръстен, начало на образуване на първичната дървесина рН и на първичното лико рВ във вътрешността на пръстена от прокамбий; d-d - по-нататъшно развитие на първичната дървесина рН и първичното лико рВ в прокамбия; е-е - тъканта на прокамбия се дели и образува широк пръстен, съставен от един ред клетки на камбия К (преход между първичното и вторичното нарастване); f-f - камбият започва да отделя кръгове вторична дървесина sН и навън вторичното лико sB; g-g - по-нататъшно развитие и вторичен растеж по дебелина (камбият отделя елементите на дървесината и кората, във вътрешността на дървесното стъбло първичната дървесина ограничава сърцевината във вид на сьрцевинната корона) Фиг. 1/17. Микроснимка на вегетационния конус на нарастване 1 - зачатък на лист; 2 - зачатък на страничен клон; 3 - вегетационен връх с първична меристема Растежът на дървото по височина се осъществява чрез делене на първичната меристема, която се намира във вегетационния конус, и чрез по-нататъшното диференциране и нарастване по дължина на образуваните клетки (фиг. 1/16 и 1/17). При този процес в надземните леторасти се образува около сърцевината затворен пръстен от тъкан прокамбий, която запазва способността си да се дели (фиг. 1/16, b-b). Прокамбият отделя от вътрешната страна първичния прираст по дебелина (първичната дървесина), съставен от първите дървесни клетки, а навън - първите ликови клетки (първичното лико). За разлика oт двусемедeлните дървета, които растат в Средна Европа, задебеляването на летораста при едносемеделните дървета се извършва по пътя на първичния растеж, докато се достигне действителният диаметър на дървото. Чак тогава започва нарастването в короната по дължина [22]. В леторастите на местно растящите дървесни видове през втората година се оформя от прокамбия камбиален пръстен, съставен по дебелина от няколко (2 до 6) реда клетки. Посредством по-нататъшното делене на клетките при т. нар. вторичен растеж по дебелина камбият образува елементите на дървесината и кората. Клетките на първичната меристема са малки и с почти еднакъв размер в различните направления. а камбиалннте клетки са удължени по направление на влакната (в тангенцнално - широки, а в радиално тесни). В напречно сечение те имат форма на широк и сплеснат правоъгълник. След образуването на разделителната стена, успоредна на повърхността на стъблото, от разделянето на една майчина камбиална клетка се образуват две еднакви дъщерни клетки. Едната от тях запазва способността на майчината клетка да се дели, увеличава се до началните си размери и се дели наново като нова майчина клетка. От втората дъщерна клетка се получава клетка на трайна тъкан, която няма способност за по-нататъшно делене и има определена задача (фиг. 1/18). Все още не е установена закономерна зависимост, но по принцип камбиалната клетка отделя повече дървесни клетки навътре, отколкото ликови клетки навън. При иглолистните дървесни видове това отношение е средно 3:1, а при широколистните - 10:1. Причината за тази разлика е стремежът на дървото към ползуване иа светлината, свързан с необходимостта от нарастване по височина, а с това и повишени изисквания към якостта на стъблото. С увеличаване на периферната дървесна част съществува опасност от разкъсване на камбиалния пръстен, поради което някои от камбиалннте клетки се делят и в тангенциално направление. В този случай по посока на годишните пръстени от една майчина клетка се получават две дъщерни клетки, които запазват способността си да се делят. Камбиалните клетки, които се намират една над друга по посока на оста на дървото, отделят дървесни клетки с еднаква служба (напр. клетки на проводящата тъкан, механичната тъкан, сърцевинните лъчи), което се дължи на разликата в концентрацията на хормоните на нарастването. Например намаляването на концентрацията в определени граници има за резултат повишаване на образуваната късна дървесина [20]. На същата причина се дължи и получаването на различни видове клетки в ранната и късната дървесина на годишните пръстени.

Вторник, 06 Септември 2005 14:57

АНАТОМИЧЕН СТРОЕЖ НА ДЪРВЕСИНАТА

От Albena

Анатомията - учение за вътрешния стрсеж на дървесината. е тясно свързана с развитието на микроскопа. Wagentuehr  я подразделя на систематична и приложна анатомия. В съответствие с увеличението, при което се разглежда дървесината, се различават макроскопски, микроскопски и субмикроскопски строителни елементи. Дървесината не е еднородна материя. Тя е съставена от много клетки, които представляват най-малките единици в строежа на дървесината. Съвкупността от еднакви клетки се нарича тъкан. В съответствие с различните задачи в живото дърво се образуват различни съвкупности от клетки (тъкани): проводящи, механични н запасни. За някои специални задачи дърветата си образуват и специални тъкани, напр. Насочващи, калусни (за зарастване на раните), подпорни .

Най-напред се образуват проводящите тъкани, по които през вегетационния период се придвижва водата с разтворените в нея минерални соли по ксилема (дървесната част)от корените към короната. Образуваните в короната хранителни вещества се придвижват по проводящите тъкани във флоема (кората) към стъблото, съответно корена. Механичните тъкани, които се образуват през втората половина на вегетационния период, изпълняват изключително механична служба. В запасните тъкани дървото отлага всички образувани хранителни вещества, които не са необходими през вегетационния период като резерви. Подпорните, насочващите и калусните тъкани служат за възстановяване (след освобождаване от натоварване на извитото стъбло) съответно за зарастване на раните.

Клиновидно парче от младо бялборово стъбло

А - челна или напречна площ;

В - тангенциална площ;

С - радиална площ

1 - сърцевинни лъчи;

2 - смолни канали;

3 - ранна дървесина;

4 - късна дървесина;

5 - камбий;

6 - сърцевина;

7 - граница между годишните пръстени;

8 - сърцевинни лъчи;

9 - корк;

10 - лико.

Клиновидно парче от четиригодишно кръгопоресто широколистно дърво

А - челна или напречна площ;

В - тангенциална площ;

С - радиална площ

1 - съдове в ранната дървесина;

2 - ранна дървесина;

3 - съдове в късната дървесина;

4 - късна дървесина;

5 - камбий;

6 - сърцевина;

7 - граница между годишните пръстени;

8 - сърцевинни лъчи;

9 - корк;

10 - лико

 

Външният вид на рисунъка или текстурата се определя главно от разреза на стъблото: напречен, тангенциален и радиален.

Докато напречният разрез винаги е напречно на оста на стъблото и има повече или по-малко кръгла форма, тангенциалният и радиалният разрез преминават надлъжно на оста на стъблото.

Тангенциалният разрез е допирателен към годишните пръстени.

Радиалният разрез преминава през сърцевината на стъблото и разполовява напречната му площ. За определяне на дървесния вид най-голямо значение има напречната площ, а при използуването на дървесината от най-голямо значение е тангенциалното сечение.

Вторник, 18 Октомври 2005 14:52

ДЪРВЕСИНАТА КАТО ХИМИЧНА СУРОВИНА

От Albena

Дървесината е нехомогенна органична материя. Тя се състои от химичните елементи въглерод С (около 50%), кислород О (около 43%), водород Н (около 6%). Азот N (около 0,1 до 0,2%) и незначително съдържание на минерални вещества (съставни части на пепелта) - около 0,2 до 0,6%. Според значението и количеството им в дървесината химичните вещества се подразделят на главни н второстепенни. Към главните се отнасят: целулоза, дървесни полиози и лигнин, а към второстепенните - мазнини, восъци, белтъчини, смоли, скорбяла, захари, дъбилни вещества, алкалоиди, минерални вещества и др. Чрез химична преработка отделните главни или второстепенни съставни части на дървесината се довеждат до състояние за непосредствено използване. При тази преработка целулозната решетка на дървесината се освобождава от отложените в нея други вещества и се получават целулозни влакна, които имат подобни свойства на памучните целулозни влакна. От друга страна, високомолекулните въглехидрати в дървесината се разпадат с помощта на киселини до най-простите градивни единици (напр. захари) или чрез суха дестилация (овъгляване на дървесината) се получават редица важни продукти за по-нататъшна преработка.

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 10 от 11
Споделяне и комункация