Please wait while JT SlideShow is loading images...
Начало Статии

Статии

Статии (92)

Понеделник, 14 Февруари 2005 05:41

Фенопласти (ФП)

От Albena

Фенопласти е събирателно понятие за група пластмаси със или без пълнители, които се получават чрез поликондензация на фенол или негови хомолози с формалдехид. В зависимост от съотношението между фенола и формалдехида, както и вида на употребения катализатор, съществува киселинна и алкална кондензация. При кисела реакция се получава новолак, а при алкална - резол. Новолакът е разтворим в разтворители даже при висока степен на кондензация, като в това състояние не може да се втвърдява. Ако към него се прибави хексамелтилентетрамин, той вече може да се втвърди. Резолът е кондензирана термореактивна смола с частично омрежени молекули. Годна е за производство на пресувани материали и за леярска смола. В зависимост от степента на омрежване на макромолекули във фенопласта се различават три състояния в общата химична схема :

Вторник, 16 Август 2005 17:58

Поливинилхлорид (ПВХ)

От Albena

Мономерният винилхлорид се получава от ацетилен и хлороводород. Полимеризацията се извършва във воден разтвор и е от емулсионен или суспензионен тип. Непреработеният ПВХ е бял прах без миризма и вкус, физиологично безвреден, незапалим, термопластичен. Емулсионните полимеризати съдържат остатъци от влагания емулгатор, поради което изделията от тях имат повишено водопоглъщане и склонност към помътняване. Суспензионните полимеризати се преработват по-трудно, но отсъствието на емулгатори ги прави по-устойчиви на вода. От ПВХ могат да се произвеждат чисти, кристалноясни, прозрачни изделия. Прахообразният ПВХ се получава с различна степен на полимеризация. Полимеризатът се означава като твърд ПВХ поради якостта му. Чрез смесване с пластификатори се получава мек ПВХ, който наподобява гума. Ако към ПВХ прахообразен се прибавят вещества, които отделят газове, след обработка се получава порест продукт - клетъчен ПВХ. Твърд поливинилхлорид (ПВХ-Т). Търговски наименования екадур, децелит-Н, гьолцалит, винидур, тровидур, хосталит (Германия). Освен суспензионните и емулсионните полимеризати на твърдия ПВХ се произвеждат и съполимеризати от тези типове винилацетат. Блендите са полимеризатни смеси, напр. хлориран полиетилен, който в сравнение с чистия ПВХ се отличават с по-висока якост на удара и устойчивост на остаряване. Получените от прахообразния ПВХ полуфабрикати или готови изделие са твърди, рогообразни. Без пигменти, под влияние на прилаганото налягане и температура изделията придобиват тъмножълт до кестеняв цвят. Всички цветни тонове, получени с пигменти, са непрозрачни. От суспензионните полимеризати обаче могат да се изготвят прозрачни, безцветни или цветни изделия от ПВХ. Твърдият ПВХ е физиологически безвреден. Той е устойчив на повечето концентрирани киселини и основи, различните органични съединения (бензин, низши алкохоли, минерални масла, масла и мазнини). Не е устойчив на етер, ароматни въглеводороди, хлорирани въглеводороди, естери и кетони. Той няма миризма и вкус и не влияе върху вкуса на хранителните продукти, с които се е намирал дълго време в допир. Твърдият ПВХ, вкаран в пламък, гори, но след изваждане се самоизгасява. Настъпилото при това въздействие химично разлагане предизвиква отделяне на хлороводород. Най-важните физични свойства (при 20°С) са характеризирани с ориентировъчните стойности, поместени на табл. 3/4. Твърдият ПВХ се преработва много добре. Употребяват се същите инструменти, както при преработването на леки метали. Формоването на твърдия ПВХ е възможно чрез пресуване при температура 130°С, дълбоко изтегляне и др.; освен това той може да се заварява.

Сряда, 17 Август 2005 16:31

Вулканфибър (ВФ)

От Albena

Неимпрегнирани хартиени ленти с добра абсорбционна способност се прекарват през вани, съдържащи топъл (30 - 50?С) разтвор ог цинков хлорид или сярна киселина. Силно набъбналите ленти се прилепят една към друга с помощта на притискащи валяци до получаване на желана дебелина от еднородна маса. Чрез допълнително промиване с вода се отстранява останалият цинков хлорид. В зависимост от свойствата на влакнестия материал и разтвора от цинков хлорид се получава специален лек или роговиден фибър. Вулканфибърът притежава голяма жилавост, висока якост на огъване при удар и еластичност. Има гладка повърхност и е химично устойчив на органични разтворители. Естественият му цвят е сив, но при обработване с пигменти може да се обагри в различни цветове. При нормална влажност на въздуха вулканфибърът съдържа 5 - 10% вода, което е предпоставка за добра якост на удар и еластичност.

Четвъртък, 18 Август 2005 16:25

ПЛОЧИ ОТ ДЪРВЕСНИ ЧАСТИЦИ (ПДЧ)

От Albena

Изработват се от частици, главно от дървесен произход, чрез слепване при загряване под налягане, както следва: дървесни и растителни частици, добити чрез нарязване на изходната суровина се изсушават, олепиляват се със синтетични лепила, насилват се в килим от частици, който чрез горещо пресуване се оформя в плочи. Чрез регулиране на размерите и ориентацията на частиците, вида и количеството на лепилото и на степента на уплътняването може да се изменят плътността, дебелината и якостите на плочите в съответствие с изискванията на потреблението.

Плочите от дървесни частици се класифицират по следните показатели:

- в зависимост от степента на уплътняване те биват с ниска, средна и висока плътност;

- в зависимост от начина на ориентиране на частиците в тях, определен от производствената технология, плочите се делят на плоско-пресувани и бутално-пресувани;

- в зависимост от произхода и вида на частиците

- на плочи от частици от редовна дървесина за плочи и плочи от частици от дървесни отпадъци, а специално по отношение вида на частиците, изграждащи лицевите слоеве

- на плочи с лицеви слоеве от нормални частици и плочи с лицеви слоеве от фини частици;

- в зависимост от строежа по напречно сечение - на еднослойни, трислойни, плочи с безстепенен структурен преход по дебелина;

- в зависимост от вида на лепилото - на: слепени с карбамидни, с фенолни или с други видове лепила;

- в зависимост от състоянието и вида на повърхностите - на нешлайфани, шлайфани, облагородени (фурнировани или облепени с декоративни покрития), със завършени покрития - напр. облепени с термопластични фолия, ламинирани плочи от дървесни частици и др. Съдържанието и смисъла на понятията и термините относно плочите от дървесни частици се дават в стандарт ТGL 18977.

Сряда, 17 Август 2005 16:19

ПЛОЧИ ОТ ДЪРВЕСНИ ВЛАКНА (ПДВ)

От Albena

Плочите от дървесни влакна се изработват от дървесина или други лигноцелулознн материали с влакнест строеж. Те са изградени от равномерно, плътно преплетени влакна или групи от влакна, получени в резултат на развлакняването на изходната суровина и при добавяне на свързващи вещества. Свойствата се регулират в съответствие с предназначението им чрез прилагане на подходящо налягане и температура на пресуване и чрез добавяне на облагородяващи и влияещи по определен начин химикали и вещества.

Най-същественият показател, по който се разграничават различните видове плочи, е степента на уплътняване, определена от режимите на пресуване. Плочите от дървесни влакна съгласно съществуващия в Германия стандарт биват:

1. с ниска плътност (до 400 kg/m3) известни още като меки или порьозни плочи - те имат високи топло- и звукоизолационни свойства;

2. със средна плътност (от 400 - 850 kg/m3 ), т. нар. полутвърди плочи; в/

3. висока плътност (над 850 kg/m3), наречени още твърди плочи.

Плочите от дървесни влакна се класифицират и по структурата на напречното си сечение на еднослойни, трислойни и многослойни. Според вида и особеностите на лицевите си повърхности - на ПДВ с една или с две гладки повърхности, шлайфани, перфорирани, фурнировани, ламинирани, лакирани, с пластмасови покрития и др.

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 9 от 11
Споделяне и комункация