Please wait while JT SlideShow is loading images...
Начало Статии

Статии

Статии (92)

Четвъртък, 10 Февруари 2005 07:22

АТМОСФЕРНО СУШЕНЕ НА ДЪРВЕСИНАТА

От Albena

Като атмосферно сушене на дървесината се означава отделянето на влагата под влияние на климатичните изисквания на съответното място. За да се избегне чувствителното понижаване на качеството, трябва да се полагат големи грижи за изсушавания материал, като се предпазва особено от пряко слънчево облъчване и по-дълго въздействие на вода. Определени мерки, като подреждане с дебели разделителни летви, малка широчина на фигурата, вграждане на вертикални отвори, усилване на циркулацията във фигурата с материал, оставяне на дебела въздушна прослойка под фигурата и др., са насочени само към съкращаване на времето на сушене.

В зависимост от климата дървесината може да достигне минимално влагосъдържание, което отговаря на равновесното влагосъдържание при фактическите температури и степен на насищане на водната пара във въздуха. Въздушно-сухото състояние е много лабилно и през зимата се колебае между u =18-22%, а през лятото между u =10-14%. Тъй като най-често климатът се изменя, преди да бъде достигнато въздушно-сухото състояние, посочените екстремни стойности могат да се постигнат само при тънките дървени асортименти (напр. фурнир). Най-ниските стойности на равновесното влагодържание се постигат през лятото и варират в границите u =14 - 15%, а най-високите - през зимата, когато u =20-22%.

На  влиянието на дебелината на дървесината, времето на сечта и сезона върху скоростта на сушене и достижимото въздушно-сухо състояние. За разлика от техническото сушене атмосферното има повече недостатъци, отколкото предимства. Например при дългото престояване на открито дървесината се замърсява (това е свързано с преждевременното затъпяване на режещите инструменти). Дървесината с високо влагосъдържание е изложена, на нападения от гъби и насекоми (напр. посиняването на смърчовата дървесина, бялата гнилота при бука). Независимо от всичко това за повечето области на приложение (при които изискуемото влагосъдържание лежи под стойността на въздушно-сухото) се налага допълнително техническо сушене на дървесината.

От икономическа гледна точка атмосферното сушене на дървесината ангажира големи оборотни средства за продължително време. Предприятията, в които би могло да се избегне атмосферното сушене, трябва да се обърнат към опита на старите практици, за да не се влошава качеството.

1. Фасонираните материали не трябва да се оставят никога даже и за късо време в неподредено състояние.

2. На всички фигури трябва да се осигури достатъчно висока, солидна и равна основа. Между терена и най-долния ред на изсушавания материал се поставят бетонни пирамиди .

3. Разделителните летви трябва да се подреждат във вертикална посока строго една над друга, не трябва да са много тънки и следва да предпазват материалите от огъване. Разделителните летви се импрегнират задължително.

4. Всички фигури трябва да се покриват веднага (с изключение на елшата) и осигурят срещу пориви на вятъра. Покривът на фигурата трябва да излиза извън габарита й по възможност от всички страни с 25 до 50 cm .

5. Складовата площ не трябва да задържа вода, по нея не следва да растат треви или бурени, като се отстраняват отпадъците от всякакъв характер.

Четвъртък, 10 Февруари 2005 06:35

СУШЕНЕ НА ДЪРВЕСИНАТА

От Albena

Като растителен, органичен, високопорьозен и хигроскопичен материал дървесината изравнява своето влажностно състояние със заобикалящата я среда. При това дървесината, чието влагосъдържание е по-високо от равновесното, отдава влага, докато при по-ниско влагосъдържание поема влага. За потребителя явлението е от значение, защото при отдаване и поемане на влага тя променя своите размери (набъбване и съсъхване).

Тъй като дървесината често променя неравномерно своите размери, а крайният потребител изисква определена дименсионална стабилност за всички употребявани предмети, съсъхването и набъбването са нежелани явления при обработването й. Най-важната мярка за избягване на последващо изменение на размерите на готовите дървени издeлия е предварителното третиране на дървесината, целящо извличане на част от нейната влага сушенето на дървесината. Още преди 2000 - 3000 години човечеството е опознало значението на сушенето на дървесината (Плиний, сушене в пясък) и са били дадени определени насоки за сушенето на дървесината във въздушна среда, които се предавали като натрупан опит от поколение на поколение.

Едва след 1920 г. се е отдало да бъдат обосновани научните основи на технологията на сушенето на дървесината. Били са осъществени сериозни изследвания относно дифузията и миграцията на парата във вътрешността на дървесината. Понастоящем почиващото на научна основа сушене на материалите е завоювало солидни позиции в дървообработващата промишленост. Практиците са достигнали до извода, че повечето от грешките се дължат на неподходящата влажност на дървесината. Тази констатация се отнася не само за нейните хигроскопични свойства, но и за слепването и повърхностното й обработване.

Така например при производството на плочи от дървесни частици се получават често разкъсвания на плочите поради недостатъчно изсушаване на технологичните трески или слепването е лошо поради пресушаване на фурнирните листа. Правилно провежданото сушене на дървесината не само повишава потребителската стойност на изходния материал, но и изключва значителните загуби на дървесина, произтичащи от недостатъчното й изсушаване, съкращава необходимото време за сушене и стойността на изсушаването. По този начин вещото и целесъобразно проведено сушене на дървесината повишава рентабилността на предприятието.  При това са регистрирани значителни загуби на дървесина, дължащи се на неправилно сушене.

Ако чрез всеобхватна квалификация делът на загубите се сведе до2 - 3%, това ще доведе до икономия на много милиони марки за нашето народно стопанство. По-голямо внимание се отделя напоследък за предварително подсушаване на фасонираните материали в дървообработващите предприятия, тъй като по този начин се избягват последващи повреди по време на транспортирането и съхраняването, дължащи се на високата влажност на дървесината.

Правилното прилагане на тази мярка е свързано с определени биологични и икономически предимства. По такъв начин не се осигурява необходимата за оптималното развитие на гъби и насекоми влажност (над точката на насищането на дървесните влакна) и се намалява чувствително транспортираната маса. По този начин се предлага на крайния потребител висококачествена дървесина, неповлияна от типичните повреди при складирането, която при нормално влагосъдържание от около 50% има по-малка маса с 250 до 300 kg на всеки m3. Един 20-тонен товарен вагон може да транспортира при това положение вместо 18 - 20 m3 влажна дървесина 27 - 30 m3 предварително подсушена дървесина.

Предпоставка за вещото провеждане на сушенето с цел да се увеличи капацитетът на инсталациите и да се намалят разходите за сушенето е преди всичко точното познаване на анатомията на дървесината и механичните и техническите свойства на дървесината като материал. Безсмислено е да се правят опити за сушенето й в нашите съвременни сушилни инсталации само въз основа на натрупан опит без използването на измерителни и контролни уреди. Резултатът ще бъде неизбежно свързан с понижаване на качеството. Всеки работник, наблюдаващ процеса на сушене, трябва да бъде наясно относно поведението на изсушаваната дървесина под въздействието на планираните фактори. Крайната цел на всеки процес за сушене на дървесината е в най-късо време качествено и бездефектно изсушена дървесина.

Според изискванията на потребителя спрямо изсушавания материал може да се определят и някои допълнителни цели. Най-общо целите на сушенето на дървесината може да се характеризират, както следва:

  1. преди да се преработи дървесината, се изсушава до влажността, получена вследствие на хидроскопичните й свойства в климатичните условия, при които ще се експлоатира готовият продукт (ограничаване на допълнителното съсъхване и набъбване при употреба);
  2. в съгласие със стандарта на Германия влажностният градиент по напречното сечение не трябва да превишава в края на процеса на сушене 2%;
  3. за да се избегне понижаване на качеството и снижат разходите за сушенето, трябва да съществува стремеж за възможно бързо направлявано извличане на влагата;
  4. подобряване на механично-техническите свойства; добре изсушената дървесина е твърда, притежава понижена изтриваемост, по-висока якост и повишена трайност; тя се обработва и преработва по-лесно;
  5. повишаване на транспортния капацитет;
  6. специално камерното сушене се стреми при висококачествено изсушаване и най-малък обем на сушилните съоръжения към минимален разход на топлина и електрическа енергия, ниски експлоатационни разходи, най-късо време за сушене, максимално използване на сушилните и най-ниски разходи за сушенето.

Пресувани или непресувани фазерни плочи от дървесина или рапична слама се произвеждат подобно на хартията по мокър, полусух или сух метод (вж. 2.6). Надробената по мокър метод до фазерно състояние дървесна маса във вид на водна суспензия се формова и изсушава до влакнест пласт. Тъй като съдържащите се във фазерната суспензия фини частици (дървесни свързващи средства) като свързващи елементи са много чувствителни на вода, то за да се намали водонабъбването на плоскостите, се употребяват предимно фенолни смоли. Като фазерни свързващи средства се употребяват резолните фенолни смоли. Те са силно алкални, затова се прибавят към фазерните пулпове в силно разредено състояние. Чрез прибавяне на сярна киселина лепилните съставни части се утаяват върху дървесния фазер. Разликата между твърдото сухо съдържание и отпадащите съставки се състои най-вече в натриевия хидроокис, който се неутрализира чрез прибавяне на киселина, и несвързаните феноли, които преминават в отпадъчната вода и предизвикват веднага замърсявания. Табл. 4/5 показва най-важните качества на фенолните смоли за производство на фазерни плочи.

По-голямата част от произвежданите ПДЧ се употребява за производство на мебели, музикални инструменти и за вътрешно обзавеждане. Свързването на дървесните частици в плочи се извършва предимно с карбамидформалдехидни смоли. По-висока климатична устойчивост се изисква за плочите в корабостроенето, строителството и особено при външни елементи. За тази цел се употребяват плочи, под силени с меламинформалдехидна, карбамидформалдехидна или фенолформалдехидна смола. Според Eisner [3] при специални изисквания към плочите от дървесни частици за предпочитане са фенолформалдехидни смоли пред всички други известни комбинации

Петък, 11 Февруари 2005 06:19

ЛЕПИЛА ЗА СТРОИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

От Albena

Употребата на лепила за строителни елементи се разграничава според вида на строителния елемент: за носещи конструкции; за пътни, водни и въздушни превозни средства; за прозорци, врати, облицоване на врати и други вътрешни обзавеждания. Тъй като особено при напрегнатото панелно свързване или облицоване на скелета има нищожни напасвания, при тези залепвания трябва да се приложат устойчиви на фуги лепила. Изборът на материали зависи от климатичните изисквания.

За дървесни носещи конструкции Egner [11] различава следните изисквания: За климатично изискване N. Вградените под покрива детайли, които след изработване на обшивката на покрива са защитени от влага и са изложени на обикновените климатични условия в проветриви помещения. За климатично изискване SN. Вградените детайли, които издържат на излизащите извън рамките, на нормалния климат по-остри условия и на влажен топъл климат, а също така са изложени за по-кратко време на влага.

Климатично изискване Т. Детайли, които са изложени както на лагеруване във вода, така и на влажен и топъл климат. При детайли с климатично изискване N могат да ге употребят казеинови и карбамидни смолни лепила. За детайли от групата SN тези лепила са недопустими; за тях са подходящи напълнени с втвърдено брашно от синтетична смола карбамидни лепила (вж. 4.2.3). Устойчивите на атмосферни влияния конструкции от климатичното изискване Т трябва да имат устойчиви на вряла вода залепвания, което се постига само чрез фенолни, резорцинови или чисти резорцинови лепила.

Киселиновтвърдяващите се фенолни лепила са наравно с гореспоменатите лепила по отношение устойчивост на атмосферни влияния. Устойчивостта на лепилната прослойка зависи съществено от начина на провеждане на кондензацията по време на производствения процес и концентрацията на лепилото. Лепилата за дървени носещи конструкции се подлагат на особени задължителни и допускащи изпитвания. Освен изпитванията по стандарт за якост на срязване се оценява още и отнсшението при натоварване отвесно на лепилния слой при надлъжни и кръстосани залепвания на дървото по кантовете.

Изборът на лепила за строителни елементи за вътрешно обзавеждане има друг аспект. Ако повърхностите на вратите и прозорците не се обработват веднага в завода-производител, дървените части в новия строеж могат да поемат отчасти влага до точката на насищане на влакната. Най-употребяваните лепила тук са описаните в част 4.2.3 устойчиви на вода карбамидни лепила. Ако външната боя се подновява редовно и своевременно и ако прозорците и вратите са изработени така, че да не се образуват водни потоци или водни торбички, могат да се употребяват и описаните в част 4.2.2 поливинилацетатни дисперсии. В табл. 4/3 могат да се видят най-важните свойства на употребяваните лепила.

<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 8 от 11
Споделяне и комункация